ВЪЗВЍВАМ

ВЪЗВЍВАМ, -аш, несв.; възвѝя, .-ѝеш, мин. св. възвѝх, прич. мин. страд. възвѝт, св. Разг. 1. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; завивам, извивам1. Докато Демир размисляше дали да се притули зад най-близката ограда, конникът профуча край него, отмина го и най-неочаквано направи дъга, възви и застана на десетина крачки от мястото, където той се беше спрял. А. Гуляшки, МТС, 197. Момъкът възви наляво и тръгна надолу по дългата улица из турската махала. Д. Марчевски, ДВ, 79. — Дорчо... Дорчо... Дорчо, — извика Андрешко след коня и почна да го мами. Но той, уплашен от водата, възви назад и бавно се изгуби в тъмнината към брега. Елин Пелин, Съч. I, 50. Каруцата с учителката беше вече далеч, възви настрана и едва-едва долиташе някоя мелодична нота от колелата ѝ. Й. Йовков, ПГ, 56-57. Бялата шейна се понесе бързо и възви зад ъгъла на най-близката улица. Св. Минков, СЦ (превод), 42. // За път, пътека, река и под. — изменям посоката си, като правя завой; извивам1. — Виждаш ли оня баир насреща,.. Пътеката вървеше по него, възвиваше надолу зад канарата,.., и прекрояваше букака. Н. Хайтов, ШГ, 25.

2. Прех. Правя нещо (обикн. превозно средство, кон и под.) да промени посоката на движението си, като завие настрани или назад; извивам1, обръщам. Тя видя колибата на Кутмака,.. Нона възви файтона и .. тръгна нататък. Й. Йовков, ЧКГ, 168. Другарите му .. гледаха плахо; па тихо възвиха конете си назад и разсякоха тълпата на пешите Саръ-Кьойци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 135. Той почнал да вика и уж развял бяла кърпа, но другарите му, вместо да възвият лодката към нашия бряг, насочили я към пясъчното островче. А. Страшимиров, А, 326.

3. Прех. Обръщам встрани и назад (глава, врат, очи, поглед и под.); извивам1. Баща ѝ я качи отзад на седлото,.. Гюргя беше хванала баща си здраво през кръста; тя възвиваше надясно и наляво глава, гледаше пътя и зелените класили ниви, слушаше чучулигите. Г. Райчев, В, 20. Усетил погледа ѝ, той възви глава и така замря .., с очи, приковани в усмивката ѝ. М. Смилова, ДМ, 53. — Да лежи и умре, когато за пакост ще живее! — заключи Койчев и възви гневно поглед към селото, в което учителствуваше. Ц. Церковски, Съч. III, 125. Соколите бяха над него [щърка] много високо; той си възвиваше врата, гледаше с едното си око и все се вдигаше бавно, но на голямо витло. Ц. Гинчев, ГК, 227. И Кочо втрещен / погледна детето. То плачеше клето! / "Майка ти не ще е сама на небето!" / Рече, и замахна, като в някой сън / и възви глава си, пламнала в огън. Ив. Вазов, Съч. I, 181.

4. Прех. Остар. и диал. Завивам нещо нагоре или настрани. Опашка новата змия възви / и из дола зе пълзишком да бяга. К. Величков, Ад (превод), 212. Възвивам ръкави. Възвивам вежди. възвивам се, възвия се страд. от възвивам във 2, 3 и 4 знач.

ВЪЗВЍВАМ СЕ несв.; възвѝя се св., непрех. 1. Разг. Изменям положението си, като се обръщам на една или на друга страна; извивам се, обръщам се. После бързо се възви гърбом и остана тъй замислена и загледана пред себе си. Й. Йовков, Разк. I, 159. Тя посегна към кобилицата, изправена до стената. Додето се възвие, момчетата избягаха. Д. Марчевски, ДВ, 184. Тя няколко пъти се възви ту на една, ту на друга страна. М. Кремен, СС, 31. Той се възвива към групата. Никой не се спира да изчака решението му. Вървим, без да забавим стъпка. Бл. Димитрова, Лав., 40. Юздата изпусна неволно и в ужас / към брата възви се Петкана. / Но зарна пред нея как той се превърна / на чад — и невидим изчезна... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 54. Радка си сабя извади / па се налево завърте. / Доде се възви надесно, / едно ратайче остана / и то си Радка молеше. Нар. пес., СбВСт, 112.

2. Диал. Обвивам се, увивам се около нещо (Н. Геров, РБЯ). Най-боле е гора бръшлянова, / ал не може сама да я бъде: / възвива ся въз гора елова. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 182.

3. Диал. Учудвам се, обърквам се, та не зная какво да правя (Н. Геров, РБЯ). Възвил съм ся, что да правя. Н. Геров, РБЯ I, 182.

Списък на думите по буква