ВЪЗВИСО̀К

ВЪЗВИСО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-висок от обикновеното или отколкото се очаква; височък. Възвисок и рус, с гъсти преметнати назад коси, той би правил още по-хубаво впечатление, ако не се хвърляше в очи избелялостта на лицето му. Ст. Чилингиров, РК, 180. Малко след това той въведе в колибата възвисок човек,.., облечен в обикновени износени граждански дрехи. Ж. Колев и др., ЧБП, 10. От изгледа на ръста му се вижда, че е бил възвисок и тялото му твърде развито. СбНУ ХV, 120.

Списък на думите по буква