ВЪЗВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възвия като прил. Остар. и диал. Който е завит нагоре или настрани. Мустаците му — .. — бяха още черни, дебели и възвити на кобиличка. Ил. Волен, МДС, 117. Унесени така в сладки приказки, те и не сетиха, как иззади тях по пътеката се зададе един момък, бос, с малко възвити крачоле. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 16. По-нататък пасяха два големи бели вола с дълги възвити рога. Св. Миларов, СЦТ, 25.