ВЪЗВИШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗВИША̀ВАМ, -аш, несв.; възвиша̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. 1. Възвисявам (в 1, 3 и 4 знач.). Елата възвишаваше огромна снага, разперила дебели прави клони, като яки ръце. А. Дончев, ВР, 125. От двете ми страни вековните дъбове възвишаваха могъщите си клони. М. Марчевски, ТС, 35. Многострадалното наше отечество справедливо ся надее да ся снабди и с други подобни духовни мъже, които да възвишат възродената наша церква. Ч, 1870, бр. 1, 29. Със своите способности,.. той обръна на себе вниманието на императора Михаила III, който го възлюби, захвана да го възвишава, а най-после го направи и кесар, т.е. второ лице след себе си в империята. М. Дринов, ППБН, 50-51. Радвай ся парице / всемогъща царице! / Ти патрици прогласяваш, / ти владици възвишаваш. П. Р. Славейков, СКНГ, 76. В [галенита] .. почти постоянно са намира неголямо количество сребро, което, разбира са, възвишава неговата ценност. Знан., 1875, бр. 22-23, 353.
2. Прен. Остар. Възвисявам (във 2 знач.). С пост, молитви,.., те искаха да възвишат душите си до бога и чисти да отидат в неговите селения. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Знаеш ли ти, че едва ли нещо друго освен музиката възвишава така душата, както
тази гора? Й. Радичков, ЧП, 224. Страданията на добрите хора възвишават тяхната душа. Хр. Ботев, КК (превод), 14. възвишавам се, възвиша се страд. Съдниците ся избират, наименуват или възвишават на чин от министера на правосъдието, който ги избира в един лист на лица, препоръчани от други съдници. Г. Драганов, Лет., 1873, 148.
ВЪЗВИША̀ВАМ СЕ несв.; възвиша̀ се св., непрех. Книж. 1. Възвисявам се (в 1, 3 и 4 знач.). Аз се обърнах и видях учуден, че той удари право нагоре въз северната стремителна, гладка, ужасна урва, която се възвишаваше до облаците. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 111. Над керемидения му [на новия сарай] разлат покрив се възвишаваха шест тънки, високи, бели комини. Ц. Гинчев, ГК, 30. Суета е да ся уповаваме на человечески почести и да ся стараем да ся възвишаваме до високи чинове. ИЗ 1877, 1881, 240. Секи англичанин без съмнение би са почудил, задето хора от такова долно положение, в каквото те са намират в обществото, са възвишават до най-висше положение в държавата. НБ, 1877, бр. 63, 246. Вярно е, че ажиото не се качи, но то и не пада от досегашния си курс;.. При днешното банкнотно обръщение обаче то може да се възвишава, а не да се понижава. Б, 1902, бр. 452, 1. От него час французките сили ся бяха разделили на две съвсем отделни армии. Едната, при Мец,.., всичко около 150 000 души; другата, събрана на Шалон,.., ся възвишаваше на 140 000 души. Ч, 1871, бр. 24, 738-739.
2. Прен. Остар. Възвисявам се (във 2 знач.). Като надвиваше страданията Франклин в същото време се възвишаваше до най-прекрасни мисли. С. Бобчев, ЖФ (превод), 164.
◊ Възвишавам / възвиша глас. Остар. Книж. Явно изразявам несъгласие, недоволство, изказвам протест; протестирам. Отвърна ми духът: "Ще отговоря / с готовност аз на твоята молба, / доколко ми далече стига взора. / .. / Праведни има двама, но в града / напусто възвишават глас. Презрени / са там съветите на мъдростта, / защото са сърцата помрачени / от гордост, завист, алчност". К. Величков, Ад (превод), 62.
— Друга (остар. книж.) форма: возвиша̀вам.