ВЪЗВРАТЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възвратим. И отново двете думи "... шумен листопад..." със своя прост и неотразим ритъм и със скритата си мелодия, в която има и есен, и тъга, и предчувствие за преходност, и надежда за възвратимост. С. Северняк, ВСД, 46.