ВЪЗГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀ЗГАНЕ
ВЪ̀ЗГАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от възгам; хленчене. Какво виждат от него [мъжа] децата? Той нито им знае плача, нито им угажда на възганията, нито нищо. Ст. Чилингиров, РК, 25.