ВЪЗГЕЩИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗГЕЩЍСВАМ, -аш, несв.; възгещѝсам, -аш, св., непрех. Простонар. Възгещисвам се. — Колкото за третия въпрос, т.е. да са изпратят хора в подлата Европа, повтори Бенковски, това не може да стане отсега,.. — Освен това, аз съм на здраво уверен, че тая идея е дошла най-напред в многоучената глава на Г. Бобекова,.. Кажете му да възгещиса от тая севда. З. Стоянов, ЗБВ I, 435-436.

ВЪЗГЕЩЍСВАМ СЕ несв.; възгещѝсам се св., непрех. Простонар. Отказвам се; възгещисвам. — Какво си се омърлушил такъв? — пита добродушно усмихнат председателят .. — А бе понастинал съм нещо .. Кърши ме... И главата ме понаболява... — Какво, да не си се възгещисал? — А бе не съм учил за капитан бе, човек .. — На суша и аз знам, бе Дако. Ама това е вода бе, човек, дърво без корен. П. Незнакомов, СП, 127. — Баща ти! За какво пък трябва да знае и той. На него ще му кажем в деня на сватбата. Той сега да си урежда работите, че току виж се възгещисал. Нали го знаеш какъв е провинциал. П. Незнакомов, ТС, 47.

— От тур. vazgeç 'откажи се, остави, престани'. — Друга форма: възгечтѝсвам.