ВЪЗГЛАВНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗГЛА̀ВНИЦА ж. 1. Платнена торба, напълнена с вълна, памук, пух, слама и под., която служи за подлагане под главата при спане, за сядане, за облягане или за украса. Тя полегна на одъра, постлан с меко котленско кебе, сложи една възглавница под главата си и затвори очи. Й. Йовков, АМГ, 74. Детето спеше, заровило главицата си в пухената възглавница. Д. Димов, Т, 514. Сюлейман ага ме посрещна в кьошка си. Седеше по турски на дебела възглавница и пиеше кафе. А. Дончев, ВР, 130. За кратко време тате скова от дъските на колибата широки одри в пруста, постла ги с рогозки, нареди сламените възглавници и те заприличаха на същински легла. Г. Белев, ПЕМ, 110. Нареди ми тая вечер хубаво / одърчето вънка под лозницата, / постели ми китеното губерче / и възглавницата пъстрошитата. А. Разцветников, С, 93.
2. Калъф, в който се поставя такъв предмет; калъфка. Вечерта жените до късно бродираха пердетата,.. Само стрина Мита отдели време и опра чаршафи, възглавници, кърпи и покривки. Чудомир, Избр. пр, 69. Голяма майсторка е стрина Венковица на ткането: никой не може да тъче такива хубави кенарени платна, везани възглавници и шарени черги, каквито тъче тя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167.
3. Спец. Част от строително съоръжение, която приема тежестта на другите части и им служи за опора. Ако при подпиране на гредата върху тухлена зидария напрежението на леглото надмине допустимото напрежение на зидарията, под краищата на гредата се правят бетонни възглавници. Х. Нисимов и др., С, 77.
4. Техн. Машинна част, която служи като легло, подложка, буфер, тампон и др. Като се включи цилиндърът, възглавницата се придвижва надясно и затваря плътно формите. Р. Ранков и др., М, 261-262.
5. Диал. Най-горното напречно дърво в предния стол на волска кола, успоредно на оста, в което са втъкнати климиите; ястък (Н. Геров, РБЯ).
◊ Водна възглавница. Техн. Изкуствено създаван във водните съоръжения воден слой, чието предназначение е да поема ударите на падащия отгоре поток вода. Въздушна възглавница. Спец. 1. Въздушен слой с повишено налягане, който създава граничен слой между две триещи се повърхнини. Вероятно повечето от вас са чели вече нещо за автомобилите без колела, които летят над пътищата чрез въздушна възглавница. НТМ, 1961, кн. 3, 3. Такова движение почти без триене е така нареченото движение на въздушна възглавница. Физ. VIII кл, 1980, 79. 2. Въздухът, проникнал в тръбопровод (поради техническа неизправност), който затруднява правилната циркулация на водата. Електрическа възглавница. Приспособление за загряване, представляващо обикновена възглавница, в която е поставен електрически нагревател. Стенна възглавница. Спорт. Неподвижно прикрепена към стената голяма кожена възглавница, която служи за тренировка на боксьорите. Бай Михал бе извадил пред очите на слисаните нетърпеливци няколко чифта ръкавици, торба, стенна възглавница, подвижни топки и други тренировъчни уреди за бокс. Ал. Бабек, МЕ, 20. Използувайки боксовите уреди чувал, круша, стенна възглавница и други, трябва да повишаваме максимално интензивността. Ем. Жечев, Б, 193.
— Друга (диал.) форма: възгла̀нца.