ВЪЗГЛА̀ВНИЧКА

ВЪЗГЛА̀ВНИЧКА ж. 1. Умал. от възглавница (в 1 и 2 знач.). Вечерта ме настаниха в една приказно наредена гостна стая с китени алища, козяци и пъстри възглавнички. Н. Стефанова, РП, 96. Сега всичко си имаме — градски столове и възглавнички на тях, бюфет си имаме. Н. Нинов, ЕШО, 103. Тогава старата жена я сложи на едно меко легло с червени копринени възглавнички,.. Момичето заспа и сънува чудни сънища. Св. Минков, СЦ (превод), 48. Лежи умира млад юнак / .. / Дюшек му зелена морава, / възглавничка белий камък, / завивка му синьо небе. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 132. Изпрах и изгладих възглавничките на бебето.

2. Зоол. Образувание на най-горния слой на епидермиса върху лапите на някои бозайници. Котката е месоядно животно. Тя дълго дебне плячката си. Като стъпва безшумно на меките си възглавнички, изведнъж, с един-два скока я напада и хваща. Зоол. VII кл, 120.

3. Зоол. Особено приспособление върху краката на някои насекоми (мухи, хлебарки и др.), с помощта на което те се прикрепват към съвършено гладки повърхности. Между нокътчетата на краката си мухата има меки възглавнички, с които се закрепва по съвършено гладки предмети. Зоол. VII кл, 58.

Памучно-марлена възглавничка. Мед. Парче стерилен памук или лигнин, обвито със стерилна марля, което се използва при превръзка на рана. Направих превръзката, като на раната наложих памучно-марлена възглавничка и върху нея навих бинт.

Списък на думите по буква