ВЪЗГЛАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗГЛАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възглавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Стоя или заставам начело; ръководя, оглавявам. В първите дни след освобождението неколцина социалисти от града,.., посетиха у дома му стария учител и му предложиха да възглави възродената социалистическа група. Ем. Манов, ДСР, 88. През времето, когато той го възглавяваше, Съюзът [на българските артисти] израсна в очите на колегите. Ив. Димов, АИДЖ, 136. В 1610 г. Хенри Хъдсън възглавил експедицията, която проникнала в обширен залив, изпълнен с ледове. Този залив по-късно бил наречен на негово име. Л. Мелнишки, К, 43. Подобна кампания в печата, чужда на всяка умереност в езика и на всяка справедливост, е могла само да компрометира Стоянов, а заедно с него и дружеството, което е възглавявал фактически. М. Арнаудов, БКДБ, 189. възглавявам се, възглавя се страд. Комитетите и комисиите се възглавяват от председател. Мор. пр VIII кл, 75.

— От рус. возглавлять.