ВЪЗГЛАСЯ̀ВАМ

ВЪЗГЛАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Остар. Книж. Обявявам тържествено, произнасям високо, за да бъде чуто от всички; огласявам, възгласям. Автомобилите един след друг се спират при входа и един човек извиква имената на пристигащите знаменитости. Високоговорителят възгласява имената им не само на улицата, но и в залата. ЛН, 1927, бр. 10, 4. Но в миг / подигна Фрина свойта пълна чаша / и възгласи наздравица тогаз: — / "За славата на нова Афродита!" П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 4, 190-191.

2. Църк. Произнасям високо възглас по време на църковна служба; възгласям. — М-м... м-мм... Христу Богу пре-дадийм! — възгласи дядо поп. Елин Пелин, Съч. I, 62. Свещениците тържествено възгласиха "Христос возкресе!" Т. Влайков, Съч. I, 1925, 248. възгласявам се, възглася се страд.

Списък на думите по буква