ВЪЗГОЛЀМИЧЪК

ВЪЗГОЛЀМИЧЪК, -чка, -чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от възголям. Отнякъде изникна старият конашки разносвач със своите възголемички емении. Ст. Дичев, ЗС II, 289. А панталоните му имаха десетина прозорци най-малко, от които на коленете два възголемички. Г, 1863, бр. 10, 78.

Списък на думите по буква