ВЪЗГОРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗГО̀РНО. Диал. Нареч. от възгорен; нанагорно. От висок рид голямо бяло

училище обзира целия селски чукар със слизащите надолу през двора нови къщи, из наддолните сокаци, които възгорно вървят към площада. Е, 1981, бр. 1085, 3.