ВЪЗГЪРБАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗГЪ̀РБАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за нос — който е малко, леко гърбав. Застаналият до него мургав като циганин Славейко вдигна до щръкналите си вежди специално донесения за случая бинокъл. Малко дългият му и възгърбав нос придаваше особено рязко очертание на профила му. П. Льочев, ПБП, 3. Такъв един кротък човечец, .., голата му глава плува в пот и ако носът му не е възгърбав, хич няма да личи, че е малко злобен. Д. Вълев, З, 48.