ВЪЗДИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗДЍГАМ, -аш, несв.; въздѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въздѝгнат, св., прех. Книж. 1. Издигам ръст нагоре, на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам, извишавам, възвисявам, възвишавам. Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът, .., един праг на Стара планина, която с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 106. И разиграното море, което си въздигаше запеняните вълми до небеса,
едвам влечеше талазите си до бреговете. Д. Попов, СбРС (превод), 92.
2. Издигам, изграждам (обикн. паметник, храм, обществена сграда и под.). Писателят все седял и все писал .. През време на почивката той рисувал на една книжка проект за паметника, който трябвало да му въздигне признателното потомство. Елин Пелин, Съч. IV, 205. Миналата година .. негова прах биде пренесен в Краков, дето му въздигнаха великолепен паметник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 105. Кой е въздигнал от камък и желязо твърдини, кули и крепости, отдето болярите с бич ни карат да им работим? Н. Райнов, КЦ, 17. Откак са върна Иван Асен II в Търново, въздигна великолепен храм в имя на Св. 40 мъченици за памятник на славните му победи против неприятеля. Д. Войников, КБИ, 149. Народът въздигнал статуя на двамата трибуни, на Тиберия и на Кайя Гракхи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 325. Гръцкий патрик в Цариград, в своята духовна власт над другите подчинени християнски народи, не забрави при другите си приходи от тях да снабди гръцките общини с добри средства да си въздигнат народни училища. ДЗ, 1868, бр. 3, 10.
3. Остар. В съчет. със същ. очи, поглед и под. — поглеждам нагоре. Често като си пресмятах досегашните си теглила по учителството, като си премислях, че не напразно съм се трудил и страдал, а що-годе съм сполучил за пообработяването на това трънливо поле по първоначалното образование, .. въздигах очите си към небото, благодарех Бога. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 581-582.
4. Остар. Започвам да говоря или да пея високо и силно; повишавам, издигам (глас). — Човек само тогава познава работите хубаво и им дава истинската цена, когато изпадне в злочестина (въздига глас). От велик и горд севастократор, .. аз днес съм роб у българския цар. В. Друмев, И, 20. Пели два / дня, пели три / дня, / пъстър славек глас запира; / малка мома глас въздига. Нар. пес., СбГЯ, 211.
5. Прен. Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества, издигам някого в нравствено отношение; възвисявам. Ако римляните не бяха научени още от детинство на тежка работа и на войнишкото изкуство .., като отблъсваха науките, които само въздигат душата, а тялото разлабват; .. — Рим нямаше да стане господар и владетел на цяла вселена. Ч, 1871, бр. 10, 292. А напротив навременното образование на жената и семейството въздига, и обществото обогатява и насилва. Ступ., 1875, бр. 5, 37. Първом на новото тича, / после полезното дири човек с неуморна прилежност; / най-после иска доброто, що дава цена и въздига. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 89.
6. Прен. Довеждам някого или нещо до по-висш етап на развитие, до преуспяване, до процъфтяване; издигам. Екатерина, наречена праведно Велика, въздигна Русия на първостепенна европейска сила. С. Бобчев, ПОС (превод), 188. Докарай си на ум, Петре, детските ни години, когато на майчини ръце още ние ѝ се обещавахме да направим народа си доброчестен, да въздигнем и укрепим българското царство. В. Друмев, И, 45. В Испания картагеняните намерили много сребро в рудниците и малко по малко въздигнали търговията си. Н. Михайловски, ОИ (превод), 304. Тях [европейските държави] както времято ги е въздигнало на голяма слава, то истото ще ги снеме долу и ги направи равни с пепелта. ДЗ, 1868, бр. 45, 170. Когато са касае за спасение езика и народността ни, да спазиме и въздигнеме българщината тук, тряба сички да имаме еднакви мисли, същите чувства, ако сме и ние народ. НБ, 1877, бр. 71, 275.
7. Прен. Остар. Спомагам, съдействам някой да напредне, да успее или да достигне някакъв пост, положение; издигам. Реших в тоя двойно честит за мене ден да ти изкажа по нов начин моето царско благоволение за заслугите, които ти принесе на мен и на царството. Бориславе, въздигам те на чин велик войвода. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 21. — Можеш ли мечки да гледаш? — попита го царят. — Щом съм и мечка улавял — за гледане дума не ще! — Донеси ми мечка, тогава ще те въздигна! Ламар, ГМ, 8. Какво аз свърших за народа? / .. / Можах ли бедний да въздигна? / На глупий разум да даря? Ц. Церковски, Съч. I, 266. Асен презира Милка, не го награждава по достойнство, а неправедно въздига и приближава при себе си Иванка. В. Друмев, И, 31-32. Отрупаха Коломба с велики почести .. въздигнаха него и сичкото му домородство в чина на благородните. П. Кисимов, ОА (превод), 74. Човек човека събаря и човек човека въздига. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 208.
8. Прен. Остар. Извънредно много хваля; възхвалявам, превъзнасям. — Приказката ти, бай Петре, като на книга я четеш. Леко влиза в ушите, мехлем прави на душата. Хвалиш ме ти много, въздигаш ме. Г. Манов, КД, 87. Не съм от ония, които имат навик и наклонност .. да въздигат миналото. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 50. Ласкателите му [на императора], а най-вече поетите римски на онуй време, преувеличиха мнимите тези победи, като ги въздигаха по-горе от победите на Александра и Цезаря. Т. Шишков, ИБН, 44.
9. С предл. в и в съчет. със същ. култ, кумир и под. Прекланям се с благоговение пред нещо или някого, смятайки го за изключително ценно, възвишено; издигам. Ний доблестта въздигаме в кумир, — / а с подлостта си служим най-подир. Ем. Поп‑
димитров, СР, 125. Ти беше неспособна / на жертвите светѝ на любовта — / а само тъй аз спирам тая злобна / съдба, що в култ въздигна ми страстта! К. Христов, ВС, 8.
10. Остар. Увеличавам размера на сума, брой или стойността на нещо; вдигам, възвисявам, възкачвам. Правителството на политическите комарджие притури връз тие данъци още и секакви им дадиета .. и с това въздигна данъците до степента на янкеседжика или наопаки, янкеседжилъка до степента на данъците. Хр. Ботев, Съч. 1929, 284.
11. Остар. Мат. С предл. в и в съчет. със същ. квадрат, куб и под. Повдигам на някаква степен; възвисявам. Число да въздигнем в квадрат, ще каже да го вземем два пъти като множител, т.е. да го умножим само на себе си. К. Кърджиев, А, 278. Да въздигнем какво да е число в куб ще каже да го вземем три пъти като множител. К. Кърджиев, А, 282. въздигам се, въздигна се страд. Странджа, тебе паметник трябва да се въздигне! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 13. И там, де в култ въздига се лъжата, / на истина хоругвата понесе. П. К. Яворов, СбМис., 1910, кн. 12, 516. Произведение се въздига в степен, ако отделно всякой производител се въздигне в същата степен. К. Кърджиев, А, 275.
ВЪЗДЍГАМ СЕ несв.; въздѝгна се св., непрех. Книж. 1. Стоя изправен на голяма височина от основата и над околната среда; извисявам се,извишавам се, възвисявам се, възвишавам се, възземам се. Над бейския яз, пет-шестстотин разкрача на запад, се въздигаше един висок бряг до десет-петнадесет човешки боя над водата. Ц. Гинчев, ГК, 288. Над бряста към юг ся въздигаше едно бърдо, кое ся простираше край сичките ливади и ги деляше от нивята. Ц. Гинчев, ДТ, 17.
2. Движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, възземам се. Милиони жители от всякакви видове .. населяват сичкото му [на морето] пространство. Едни .. преминуват със скорост през разните му места, ..; други, на които природата е дала крилца за плуване, употребляват ги да ся въздигат и да стоят на въздуха. Д. Попов, СбРС (превод), 95. // За небесно светило — издигам се над хоризонта. Слънцето още не бе изгряло, но от неговите усилия да се изтръгне от земята цялото небе на изток бе пламнало като пожар. Още малко и то щеше да се въздигне в сините висини. И. Петров, МВ, 7.
3. За глас, тон — зазвучавам високо и силно; издигам се, извисявам се, възземам се. В ушите му звучеше някаква особена мелодия — няколко тона. Те преливаха един в друг, .., въздигаха се и пак потъваха като цветни камъчета на морското дъно. С. Севан, РР, 70.
4. Прен. Придобивам по-висши нравствени и духовни качества, издигам се в нравствено отношение; възвисявам се. Отдаваше се на молитва и се въздигаше в безмълвие и отшелничество към чистота и опрощение. П. Константинов, ПИГ, 49. Колко пъти, вместо да слуша евангелието, вместо душата ѝ да се въздига след всяка изречена молитва, .., тя се пренася другаде, далеч от църквата и от родния градец. К. Каменова, ХГ, 222.
5. Прен. Достигам до по-висш етап на развитие, до преуспяване, до процъфтяване; възвисявам се, възвишавам се, преуспявам, напредвам, възземам се. Здравата философия .. всякоги е ползувала человечеството вообще .. Ако би някой да ся съмнява за това, нека ся отправи до немския народ и тогаз по-лесно ще си изтолкува по кои причини ся въздига той днес така. Ч, 1870, бр. 2, 53. Но България .. не остана вечно поробена; тя пак са въздигна и укрепи царството си. Т. Шишков, ИБН, 191. Монашеската класа си е позволявала много работи в преминалите години, па и днес още иска тя сама да бъде управляющата сила там, дето народът са е въздигнал толкози много от някое време насам. Лет., 1876, 13.
6. Прен. Остар. Достигам до някакъв висок пост, до високо положение в обществото; напредвам, преуспявам, издигам се, възвисявам се, възвишавам се. Той бе се въздигнал със своята лест от сиромашки род .., падането на ближния му стана му подпора на възвишаването. Н. Бончев, Р (превод), 59.
◊ Въздигам / въздигна на престол<а> някого. Остар. Книж. Правя някого монарх. Бунта от 1848 сне Фердинанда .. и въздигна на Абсбурский престол младийт Франц-Йосифа I. ДЗ, 1868, бр. 49, 184. Въздигам / въздигна до небеса<та> някого или нещо. Остар. Книж. Прекомерно хваля някого или нещо. Читалище, когато беше почнало да обнародва превода му, беше го придружило с едно малко предисловие, в което .. въздигаше до небеса и него, и трудът му. К. Величков, ПССъч. VIII, 107. В минутата, когато туркофилите я [Турция] мисляха най-силна, когато я въздигаха до небеса .., събитията додоха да поразят тия мечтатели. НБ, 1877, бр. 63, 245. Въздигам се / въздигна се на престола. Остар. Книж. Ставам монарх.
— Други (остар. и диал.) форми: възвдѝгам, въздвѝгам и воздѝгам.