ВЪЗДИМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; въздимя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя нещо да започне да дими. Баща му, като бивш низам, мотика и орало не похващал, а само въздимявал чибука и пиел ракия и вино. Н. Хайтов, ШГ, 256. въздимявам се, въздимя се страд.