ВЪЗДИХАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДИХА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздишка. И со следното въздихание той свършва своята бележка: "Ах, колко желая да събера няколко песни болгарски и да ги издам на печат!" П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7. Подир тези думи, които станаха еще по-чувствителни от дълбоки въздихания, сиротата мома тоз час коленичи и падна в пазвата на злочестата си майка. БКн, 1895, кн. 1, 219.

— Друга форма: воздиха̀ние.