ВЪЗДЍШКА

ВЪЗДЍШКА ж. Дълбоко вдишване и издишване, обикн. при силно преживяване, скръб, тъга, физическа болка и под. Тишината се нарушаваше от време на време с горчивите ридания и отчасти въздишки на убитата от скръб майка на покойния момък. Ал. Константинов, БГ, 18. Ян Бибиян и Калчо, сгушени един до друг, гледаха мълчаливо своята далечна родина, която бяха оставили.. Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на Ян Бибиян, а от очите на Калча потекоха сълзи. Елин Пелин, ЯБЛ, 92-93. Вяра се събуди от своя унес. Огледа със замъглен от влага поглед околните гробове и глуха въздишка се изтръгна из дълбочината на гърдите ѝ. Ив. Мартинов, ДТ, 274. Не беше ли това облекчителна въздишка след дълго и мъчително страда‑

ние. Й. Йовков, Разк. II, 119. Над сватбарската трапеза тегнеше меланхолно гробовно мълчание. Чуваха се само въздишки и шумолене на банкноти. Ив. Остриков, СБ, 22. ● Обр. От клоните на салкъмите в черковния двор екват мощните въздишки на камбана, която никой дотогава не бе чувал. К. Странджев, ЖБ, 68.

— Друга (остар. и диал.) форма: воздѝшка.

Списък на думите по буква