ВЪЗДЛЪГНЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДЛЪ̀ГНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не е много длъгнест, който е леко, малко длъгнест; продълговат. Планетите и тия са валчести, като земята; а кометите обикновено са въздлъгнести. К. Смирнов, З, 13. Плодът на баобабът прилича на въздлъгнеста диня, надлъж до половина аршин. К. Смирнов, З, 95.