ВЪЗДРЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДРЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е по-дребен от обикновеното или отколкото се очаква. Спиридонов бе въздребен, симпатичен българин, с когото бях се запознал преди два-три дни. Стр. Кринчев, СбЗР, 371. Конете им бяха бели, въздребни, тукашна порода. Ц. Гинчев, ГК, 148. Яви се при мене един въздребен човечец — човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл. Н. Ферманджиев, РХ, 139.