ВЪЗДУХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀ЗДУХ, мн. няма, м. 1. Газова прозрачна смес предимно от азот и кислород, която образува газообразната обвивка на земното кълбо, необходима среда за съществуването на човека, животните и растенията; атмосфера. Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба. Й. Йовков, Разк. II, 37. Внезапно, благодарение на извънредно чистия и прозрачен въздух, той можа да забележи и някакви бели димчета. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 182. Подготовката за преместването на кариатидите започна още през април 1977 г.,.. Защото непоправими вреди на статуите оказа не толкова времето, колкото замърсяването на въздуха в последните десетилетия. Е, 1980, бр. 7, 4. — Пак ли? — дращеше смехът ѝ застоялия въздух на тото-пункта, когато всяка събота, точно в седем и половина, влизаше прилично сресаното старче. В. Пламенов, ПА, 29. И пресния въздух на утрото хладно / гърдите поемат дълбоко и жадно. П. К. Яворов, Съч. I, 91. В почвата се съдържа вода и въздух.. Въздухът се намира в почвата не само между бучките, но и в самите бучки. Бтн. V и VI кл (превод), 30. Боров въздух. Нощен въздух. Утринен въздух. Хладен въздух. Свеж въздух. Топъл въздух. // Обикн. със съгл. опред. Тази прозрачна газова смес с оглед на характерните ѝ качества, обусловени от дадена географска област. Тая благословена котловина,.., има и въздух здрав, мек и животворен. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 29. Лястовицата разправи за чудните топли страни, дето из лозята висят големи и тежки гроздове, дето въздухът е мек. Св. Минков, СЦ (превод), 23. Арктичен въздух. Тропичен въздух. Морски въздух. Планински въздух.
2. Обширното свободно пространство над земната повърхност; простор. Едно маане толкова го възхити, че не се сдържа, бръкна в пояса си, извади револвер и гръмна във въздуха. Г. Белев, ПЕМ, 44. Те [пчелите] изхвръкваха из кошерите като златни искри, жужеха из въздуха и се връщаха натежали. Елин Пелин, Съч. III, 122. И ордите тръгват с викове сърдити, / и "аллах!" гръмовно въздуха разпра. Ив. Вазов, Съч. I, 203. // Стесн. Свободно пространство над някаква повърхност. Някъде от самите върхове на гората се отделят и се спущат чак до долу само две стъбла от дива лоза. Те висят съвсем свободно във въздуха и сплитат краищата си като люлка. Й. Йовков, Разк. II, 33. Иванчо погледна страшно събеседника си, махна с ръка из въздуха и издума тържествено и ниско. Ив. Вазов, Съч. VIII, 30. От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената, спря се, подскочи
и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога. Ал. Константинов, БГ, 10. // Стесн. Разг. Свободно пространство в затворено помещение. Претрупаността на стока .. трябва да се избягва, като се оставя само необходимото за показване на клиента — с това ще спечелим въздух и естетичност на проектирания магазин. С. Цонев и др., ВА, 42.
3. Прен. Определено духовно състояние, настроение на дадено общество, на дадена среда или на дадено лице. Неговите [на град Търново] традиции са стародавни. И те са традициите на свободата, която свързва епохите и живее в историческия въздух на Търново. Ст. Станчев, НР, 126. Тие грижи и разпоредби не тежат стрини Венковици; те ѝ са много присърце, много ѝ са приятни. Тя се усеща сега пак в своята тепсия, в своя привичен въздух. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. В една конституционно-парламентарна страна правото на сдружаване е една необходима нужда; нещо повече: то е въздухът, за който един виден социолог от днешно време говори, че трябва на народите. БД, 1909, бр. 3, 1.
◊ Ракета земя-въздух. Воен. Вид бойна ракета, която се изстрелва от земята, за да порази противников обект във въздушното пространство. И двете страни [НАТО и бившият Варшавски договор] поглеждат недружелюбно с военните си радари към неканения посетител [НЛО]. Веднага е вдигнато със заплаха бойното копие,.. — във въздуха политат тежко въоръжени изтребители-прехващачи. Завъртат се в очакване ракетите земя-въздух. Ф, 1990, бр. 1, 5. Течен въздух. Безцветна лесноподвижна течност, която при нормално налягане ври при 194° С и се употребява за работа при ниски температури.
> Вдигам / вдигна (хвърлям / хвърля) във въздуха нещо. Разг. Разрушавам, сривам нещо с взрив. Докато оръдейният и минохвъргачен огън заливаше целия участък, те бързо, като оси, връхлетели върху трите предни бункера и успели да хвърлят лявофланговия във въздуха. П. Вежинов, НС, 71. Той познаваше Солун от ученическите години на френския лицей, когато български анархисти копаеха тунел под улицата, за да вдигнат във въздуха Отоманската банка. Д. Димов, Т, 544. Вземам / взема (малко) въздух. Разг. Разхождам се на открито. — Ще се поразходя малко -.. — Да не ти е лошо?... — Не, просто ми се иска да взема малко въздух. Л. Станев, ПХ, 56. Пък може и само да поскитаме, да се пошляем, въздух да вземем. Б. Болгар, Б, 36. Вися във въздуха. Разг. 1. Намирам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. След войната, когато излишните офицери бяха изхвърлени от армията, всички успяха да се настанят на разни тлъсти места, само той остана да виси във въздуха. Л. Стоянов, П, 461-462. 2. Не съм подкрепен с доказателства, дела, нямам реална основа. Талев е създал съвсем свой, автономен художествен свят, създал е една поетична история на Илинденското въстание,.. Но тези измислени истории не висят във въздуха, а пресъздават една реална действителност. ВН, 1953, бр. 286, 4. Градя (строя, вдигам) кули във въздуха. Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. След компромиса, който така неочаквано и за себе си направи, като каза "да" на застарелия банкер, тя даваше охотно простор на въображението си, за да гради кули във въздуха относно предстоящето сватбено пътешествие. Излитам / излетя във въздуха. Бивам взривен, бивам разрушен с взрив. Бяха дните около падането на източната част на града — Пеща. Разгромените там немски и унгарски дивизии се прехвърляха в Буда и един след друг мостовете излитаха във въздуха! П. Славински, ПЩ, 218. На въздух. На открито, навън, всред природата. Хората, в празнични дрехи, бяха на въздух излезли. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 96. Необходим като въздух<а>. Извънредно много, жизнено необходим. — За да не бъдем изненадани от някоя трудност, утре трябва да вдигнем работниците на крак. Общата политическа стачка утре ни е необходима като въздух. Х. Русев, ПС, 261. Носи се във (из) въздуха. Разг. 1. Говори се, мълви се. Бяха смутните години от прехода на ХIХ към ХХ век,.., във въздуха още се носеше ехото от епохалния процес срещу Драйфус. К. Константинов, ППГ, 32. 2. Предварително се усеща, чувства възникването, появата на нещо. Процепвам / процепя (разцепвам / разцепя) въздуха. Разг. За звук, глас — еквам, проехтявам много силно и рязко. Най-силното,.., най-раздиращото гърдите "ура", което бях чувал до този ден, процепи въздуха. П. Вежинов, НС, 182. Един зверски рев.. процепи въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 223. В същия този момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха. Ал. Константинов, БГ, 10. Увисвам / увисна във въздуха. Разг. 1. Оказвам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. — И все пак засега той [министърът] е единствената наша опора — добави тихо Манев. — Дано бог да му дари още здраве и мъдрост. — Добре е да му пожелаем всичко най-хубаво, но остане ли сам, лесно ще увисне във въздуха. В. Нешков, Н, 144. Така Стоянов и Друмев, изоставени от бившите си поддръжници, увисват във въздуха, въпреки отделните хрисими насърчения. М. Арнаудов, БКД, 162. 2. Оставам неподкрепен с доказателства, дела, оставам без реална основа. Не се ли докараше отнякъде много вода, идеята му за построяването на бъдещия
химически гигант при градчето Н увисваше във въздуха като сапунен мехур. А. Гуляшки, ДМС, 84. Хвръквам / хвръкна във въздуха. Разг. 1. Бивам разрушен, унищожен, сринат с взрив. Имаше достатъчно време, ако се беше сетил по-рано, да минират някой от завоите.. и си представи какво щеше да стане, ако една от тия бързо каращи коли хвръкнеше по наклона във въздуха. Д. Димов, Т, 607. 2. За планове, намерения, очаквания — бивам унищожен, провалям се напълно. Цепя въздуха. Разг. За звук, глас — ехтя, еча много силно и рязко. Песента цепеше въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 107.
— Друга (остар. и диал.) форма: во̀здух.