ВЪЗДУХООБРАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДУХОО̀БРАЗ м. Остар. Книж. Газ. Тялото бива въздухообразно, ако частите му нямат почти никаква връзка помежду си, тъй щото сякога ся стремят да ся отдалечат една от друга. Затова, ако искат да удържат въздухообразите, заключват ги в съдове, от сяка страна закрити. И. Гюзелев, РФ, 2. Кога ся уголемява наляганието връх някое количество въздухообраз, частиците му ся сближават и според това ся уголемява силата, която ги отблъсква, т. е. пъргавината. И. Гюзелев, РФ, 119.