ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДУХОПЛА̀ВАНЕ ср. 1. Летене на апарати, по-леки от въздуха в околоземното въздушно пространство. Полетът с балон на французина Еужен Годар през 1892 година над гр. Пловдив е първото познанство с въздухоплаването у нас. О, 1977, кн. 11, 39.

2. Разш. Летене на апарати, които са по-леки или по-тежки от въздуха, придвижване във въздуха на летателни апарати. Досега на комисията по внедряването на въздухоплаването във военното дело са предлагани стотици проекти за аеростати, аероплани. Е. Йончева, ЗГ, 103. Неведнъж [колегата] вече бе писал за някои неуредици във въздухоплаването. М. Иванов, КБВ, 4.

3. Клон от науката и техниката, който се занимава с изучаване на движението и конструирането на летателни апарати, по-леки или по-тежки от въздуха. Въздухоплаването напредва с бързи крачки. След създаването на големите метални птици като "Юнкерс Г 38",.. в Германия,.. и Съединените щати на Северна Америка построиха и поставиха на служба един гигантски аероплан. ПН, 1932, кн. 4, 61.