ВЪЗДУХОПЛАВА̀ТЕЛ

ВЪЗДУХОПЛАВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Специалист, който управлява летателен апарат (по-лек или по-тежък от въздуха). Въздухоплавателят Латам се издигна със своя аероплан днес в 5 ч. БД, 1909, бр. 5, 3. Тези дни в Бресчия (Италия) ще се състоят състезания между въздухоплаватели.. Известният френски авиатик Блерио ще взема участие, както и 12 нови изобретатели на аероплани. БД, 1909, бр. 26, 2. Стратостатът е представлявал огромно въздушно кълбо, към което била прикачена херметически затворена кабина. В кабината се намирали тримата въздухоплаватели — Прокофиев, Годунов и Барнбаум. М. Беляков, А (превод), 13.

2. Специалист, който се занимава с въздухоплаване, с конструиране на летателни апарати. — Циолковски? Въздухоплавателят? Ами да. Помня го. Зная го. Чувах за него още в края на осемдесетте години, когато прочетох първите му работи, спомням си за железния управляем аеростат. В. Лвов, ЧК (превод), 56.

Списък на думите по буква