ВЪЗДУШНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДУ̀ШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Поет. Качество на въздушен (в 7 знач.); ефирност, лекота. Тръгна към птицата. — .. Тя беше синя. Макар и мъртва, изглеждаше изпълнена с лекота и въздушност. Й. Радичков, ГП, 46. Възлизаш миротворна и

печална / при всеки тих и привечерен час — / и твоята въздушност огледална / достига безнаказано до нас. Хр. Ясенов, Събр. пр, 54.