ВЪЗДЪЛЪГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДЪ̀ЛЪГ, -лга, -лго, мн. -лги, прил. Който е по-дълъг от обикновеното или отколкото се очаква. Палтото не му стоеше много добре; то бе синьо на цвят, въздълго и малко тясно в раменете. Ст. Дичев, ЗС II, 299. То беше облечено в селска риза, с бели бродерии по ръкавите и въздълга пола от тъмна басма. П. Спасов, ХлХ, 115. А големите въздълги, тъмни мигли бавно, морно се спускаха и хвърляха сянка върху пъстрите ѝ очи. Д. Спространов, ОП, 191. Голямото въздълго, кокалесто лице,.., носеше строгия печат на тежък труженически живот и грижи. Ив. Вазов, Съч. Х, 169.