ВЪЗДЪРЖАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДЪРЖА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Съзнателно и доброволно самоограничаване, лишаване от нещо. С пост, молитви, въздържание и изтощение на тялото си те искаха да възвишат душите си. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Въздържанието се съдържаше в мълчанието, а бодърствуването бе воля да не отпада мисълта и бдението над себе си. Ем. Станев, А, 96. Изгубен имот пак може ся спечели и намести с труд..; здравието — с въздържание и лечение. Й. Груев, СП (превод), 198. // Съзнателно и доброволно отказване от употреба на алкохол и от пушене. Задебелелият му език едвам можеше да сложи някоя дума;.. Сичко следователно доказваше, че той беше забравил обещанието си за въздържание. Трите стъкла бяха изпразнени. Н. Михайловски, ПЛ (превод), 71.