ВЪЗДЪ̀РЖАНО

ВЪЗДЪ̀РЖАНО. Нареч. от въздържан; сдържано. Той се държеше към нея въздържано и хладно. Й. Йовков, ПК, 134. — Не бързай — каза той тихо и въздържано. — Още не си видяла балкана. Има едно място по-нататък — там непременно ще ахнеш. Ем. Станев, ИК I и II, 456. Макар че и в техните души се надигаха радостни чувства, те посрещаха неочакваната вест въздържано. Т. Влайков, Съч. III, 64. Хранете са въздържано,.., бъдете благообразни в отговорите си, във вървежа и в самото сядане. П. Р. Славейков, ПВЖ, 79.

Списък на думите по буква