ВЪЗДЪРЖАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДЪ̀РЖАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на въздържан; сдържаност. Той обичаше пламенно Христина, ала тая обич не беше само към хубостта на госпожица Влаева, а обич към бъдещата му съпруга и затова в нея имаше голяма въздържаност. Ем. Станев, ИК I и II, 451. Тая сутрин очите му блестяха зад очилата и той свиваше и отпускаше уста, което означаваше, че вълнението е преляло неговата мярка за безстрастна въздържаност. Ст. Дичев, ЗС I, 377. Навън валеше ситен сняг,.. и въпреки протоколната въздържаност, гостите ни съвсем по човешки разтриваха ръце, ухаха в шепи и тупаха с крака в преддверието за събличане. Й. Попов, МДВ, 16.