ВЪЗДЪРЖАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДЪРЖА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който доброволно, съзнателно се е отказал от употреба на алкохолни питиета и от пушене. Станах вегетарианец.. На това отгоре и въздържател от спиртните напитки. Елин Пелин, Съч. IV, 132. Не пушел, не пиел, ходел често и на черква — е, мъчно се намирали такива въздържатели, такива християни сред днешната младеж! Д. Калфов, Избр. разк., 379. А Матю, бившият въздържател, се пропи съвсем, отвореше ли си очите, отваряше си и гърлото, пиеше на провала, пиеше безпаметно. Ст. Цанев, МБ, 285. По-голяма част от дълголетниците са били въздържатели по отношение на алкохола и тютюнопушенето. ПЗ, 1981, кн. 10, 12. А бяхме въздържатели тогава. / Да бяха ни набучили на кол, / да бяха ни горили на жарава — / не бихме взели капка алкохол. Бл. Димитрова, Л, 30.