ВЪЗДЪ̀Х

ВЪЗДЪ̀Х, мн. няма, м. Поет. Въздишка, въздих. И все едно — да молите и плаче‑

те — / не ще се дигнат тънките клепачи, / не ще помръднат стиснатите устни — / последният въздъх и стон изпуснали. Е. Багряна, ВС, 39. И сал понякога, като от есен лъх / отбрулений листец, откъсва се въздъх / из глъбините на сърцето ми самотно. П. П. Славейков, КП ч III, 6. Поде се сплетен разговор, когато / отекват скъпи тайни гласовете / и в всеки девствен въздъх на душата / сълза от светла скръб проляна свети. Д. Дебелянов, С 1946, 124.

Списък на думите по буква