ВЪЗДЪХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗДЪ̀ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въздъхвам. Колко време се надвикваха строените ромейски войски и обсаденият град никой не запомни, ала изведнъж, с едно бясно въздъхване из двадесет хиляди гърла, кръгът на ромеите се разклати и тръгна напред. А. Дончев, СВС, 641. Из дълбочините на шипковий шубрак, из сърцето на тогова, който тамо седяше, счу се тежко въздъхване. Нар. прик., Христом. ВВ I, 51.