ВЪЗЗИВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗЗЍВНИК
ВЪЗЗЍВНИК, мн. -ци, м. Остар. Юрид. Лице, което подава въззивна жалба. При словесните обяснения първата дума принадлежи на въззивника, но ако въззивните жалби са подадени от двете страни, първата дума се пада на ищеца. ВП, 48.