ВЪЗКИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКЍСВАМ, -аш, несв.; възкѝсна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възкѝснат, св., непрех. Остар. и диал. 1. За тесто и под. — набъбвам вследствие на ферментация; шупвам. Когато замясеното брашно възкисне от кваса, що е у него, разбърква ся изново с топла вода. С. Веженов, Х (превод), 89.

2. Прен. Изпадам в лошо настроение, ставам раздразнителен, кисел; вкисвам, вкисвам се. — Да оставим шегата настрани, Иване, ами я ми ти кажи де та тебе боли, защо си толкоз възкиснал. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Дружината, докачени от псувните му, възкиснат, емнат го сърдито и без да гледат, че той е натруфен с най-новата си премяна, натъпкват го в коритото и го оквасят цял-целеничък, както си е облечен. Ил. Блъсков, ПБ III, 48-49.

ВЪЗКЍСВА МИ несв.; възкѝсне ми св., непрех. Остар. и диал. Кипва ми, възвира ми. (Н. Геров, РБЯ).