ВЪЗКЛИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКЛЍКВАМ, -аш, несв.; възклѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Книж. Издавам възклик. — Ако искаш, можем да ти намерим място при нас... — Не, не! — възкликнах аз едва ли не уплашено. — И тук ми е добре... П. Вежинов, ЗНН, 8. — Корфонозов! — радостно възкликна Кондарев, който позна своя по-възрастен приятел,.. — Откъде изскочи? Ем. Станев, ИК I и II, 134. — Жилава душа, брей! — възкликна Вощака, удивен от силата и издръжливостта на стареца. Д. Ангелов, ЖС, 168. — Горкият Асен! — възкликна тъжно Жана. — Кой знае на какви изпитания е подложен! Д. Кисьов, Щ, 171. — Има колеги, които доносничат само за набелязани хора.. — Но това е отвратително! — възкликна Налбантов. Й. Попов, СЛ, 83.