ВЪЗКЛИЦАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКЛИЦА̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Издавам възклицание. — Видите ли.. ! — възклицаваше трогната до сълзи леля

Станка и ме караше да повторя и потретя писмото. Елин Пелин, Съч. II, 122. Тя имаше по-ярък темперамент, обичаше да възклицава, да се смее гласно, да се възхищава, беше по-експанзивна. Б. Болгар, Б, 109. Как шумно и неспирно говореха или пък се учудваха, възклицаваха и хихикаха след всяко нещо, което Бенко ги запитваше. А на Бенко му се искаше да узнае много неща за живота на джуджетата. Ал. Бабек, МЕ, 188. "То беше сватба!" — възклицава на стари години един очевидец. О, 1977, кн. 10, 30.