ВЪЗКОСТЕЛЍВИЧЪК

ВЪЗКОСТЕЛЍВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възкостелив. Не можеше да се каже, че е красива. Имаше дребна главичка, бузите ѝ бяха малко хлътнали, носът леко вирнат и изострен като клюнче на дрозд. Но в замяна на това всички казваха, че има най-хубавата и елегантна фигура в града. Както видяхме, Неси не беше кой знае какъв естет, тоя вид възкостеливички фигури не му харесваха особено много. П. Вежинов, БГ, 147.

Списък на думите по буква