ВЪЗКРИВЯ̀ВАМ

ВЪЗКРИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възкривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Остар. и диал. 1. Прех. Правя нещо да стане криво; закривявам.

2. Непрех. Изменям посоката на движението си, като се отклонявам встрани; завивам2, възвивам. Със сръчен мах / от себе си отърси той снегът / и възкриви към хлява, по-напред / воловете да понагледа пътем. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. И щя-нещя, а все пак хвърли той / след нея поглед — и съгледа как / тя възкриви зад порти: бял чембер / подире ѝ се метна и затули. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 156-157. // За път, улица и под. — изменям посоката си, като се отклонявам встрани; извивам1, възвивам.

3. Прех. Обръщам встрани или назад (глава, врат и под.); възвивам. — Беден човек съм аз: една жена и шест деца — туй ми е имането...Децата мрат от глад бе, даскале... — Той възкриви глава и жално загледа учителя с бялото на очите си. Ив. Венков, ХКН, 31. възкривявам се, възкривя се страд. от възкривявам в 1 и 3 знач.

Списък на думите по буква