ВЪЗЛЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛЀК, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-лек от обикновеното или отколкото се очаква; лекичък. Но слона бил зает. / Издигнал плет / за новата си къща и бързал да се връща, / когато чул възлекото бръмчение. ВН, 1958, бр. 2225, 4.