ВЪЗЛИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛЍВАМ, -аш, несв.; възлѐя, -ѐеш, мин. св. възля̀х, прич. мин. св. деят. възля̀л, -а, -о, мн. възлѐли, прич. мин. страд. възля̀н, -а, -о, мн. възлѐни и възля̀т, -а, -о, мн. възлѐти, св., прех. Остар. Книж. Изливам обикн. при обред (вино, миро, балсам и др.) върху някого или върху нещо. Възливаха му на златен престол благовония фараоните на Египет. Н. Райнов, БЛ, 125. Той бърже си снел шлема и го употребил, за да възлее вино за жертвоприношението. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 33. И възливаше го [мирото] на главата му, като бе седнал

на трапезата. КТЕМ, 526. възливам се, възлея се страд.