ВЪЗЛЍЗАНЕ

ВЪЗЛЍЗАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възлизам. Сутринта, след изгрев слънце, което ни събуди покрити с роса, почнахме възлизането си по урвата на върха. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 69. Постепенно, с възлизането на самия връх, около нас се разкриваше същата гледка, както от Шипка, само че още по-просторна и по-богата. Ст. Станчев, ПЯС, 18. Най-много се удивляваха на това негово стремително, сякаш "фойерверкно" възлизане към върховете на служебната йерархия. Господи, какво възлизане! Само за десетина години той отхвръкна толкова, колкото колегите му връстници и с по-богат стаж не смееха да си въобразят дори насън! А. Гуляшки, ДМС, 216. След възлизането на Карла II-й на английския престол, всичко се измени. Ч, 1875, бр. 9, 400.

Списък на думите по буква