ВЪЗЛИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗЛЍТВАМ
ВЪЗЛЍТВАМ, -аш, несв.; възлѝтна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал., сега поет. Възлитам изведнъж. И мощни си криле ударил, / възлитна гневният орел, / като в легенда стара, стара, / към безпредел, към безпредел... Н. Хрелков, ДД, 163.