ВЪЗЛИЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛИЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обредно поливане с вино и елей при жертвоприношение. Вестникът Идей вървял, като носел вино в лъскав съд и злата чаша за възлиянието. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 72. Един път сичките царе били в храма, и по обичая щели да направят възлияние със злати чаши; .. За Псаметиха .. нямало чаша; тогаз той направил възлияние с медния си шлем. Н. Михайловски, РВИ (превод), 33.

— Друга форма: возлия̀ние.