ВЪЗЛЮБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛЮ̀БВАМ, -аш, несв.; възлю̀бя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Силно обиквам. — Иди, Теодосие, иди, чедо мое духовно! .. Приласкай баща си, позарадвай старините му и бързай пак тука при мене, ако наистина си ме възлюбил като твой отец духовен. Ст. Загорчинов, ДП, 227. — .. Те [гърците] искаха новото поколение да забрави матерния си език и като възлюби гръцкия, да забрави рода си и .., да се погърчи. Д. Немиров, Б, 48. Кете от "Самотни хора" Будевска възлюбва не само като сценичен образ, а и като жива, близка другарка и приятелка. Ст. Грудев, АБ, 70. — Той [Алеко] като спасител се натовари с греха ни, за да го разпънем и възлюбим; той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение. Ал. Гетман и др., СБ, 276-277. Вие научете едно дете да добие любов към работата и да възлюби трудолюбието. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 7, 302. Закрий, о смелост гологърда, / на тигър яките зъби, / стопи леда на гордост твърда, / което мразиш, възлюби! Т. Траянов, П, 27. възлюбвам се, възлюбя се страд. и взаим. Боят не може да накара хората да учат. Трябва да се възлюби учението, а като се възлюби, тогаз няма нужда от остен. Д. Немиров, Б, 38. Нека .., са възлюбим братски един друг. Д. Войников, Китка V, 1887, кн. 15, 14.

— Друга (остар. книж.) форма: возлю̀бвам.