ВЪЗЛЮБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛЮ̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Книж. 1. Прич. мин. страд. от възлюбя като прил. Който е обичан; любим. И с пламенни слова към светли бъднини, / възлюбена мечта, не ти ли ме зовеш? Д. Дебелянов, С 1936, 41. И отдих, и умора, / и радост, и печал, и ти, възлюбен плен, — / нали сте всички вий изпратени от горе, — / бъди благословен — ден Божий — първи ден. Е. Багряна, ВС, 60.

2. Като същ. възлюбен м., възлюбена ж., възлюбени мн. Любим човек. Търсейки химическата формула на любовта, тоя мрачен човек събираше сълзите на възлюбената си. Елин Пелин, Съч. V, 42. Тя тичаше и по пазар, за да намери нещо по-евтино и по-пикантно за своя възлюбен. Н. Каралиева, Н, 71.