ВЪЗЛЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЛЯ̀ГАМ СЕ, -аш се, несв.; възлѐгна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. възлѐгнат, св., непрех. Разг. 1. Лягам върху нещо; излягам се. След обеда тя раздига софрата, а той се възлегна на миндера и запали нова цигара. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 54. Понякога — посвършил работата си, уморен — ще се възлегне на чувалите и ще се загледа. Ил. Волен, МДС, 224.

2. Облягам се. Силни болки защракаха счупената кост на крака му,.. Старецът простена глухо, сне шапка и се възлегна на стената. Елин Пелин, Съч. I, 80. Стоеше ти — възлегната на ръка, / с недвижно вгледани очи. Й. Йовков, Худ., 1906, кн. 4-5, 2.