ВЪЗМЕЗДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗМЕЗДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възмездя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. 1. Давам нещо за отплата, за компенсация. За да възмездя предплатилите абонати, им изпратих излязлата по това време моя книга "Двете учителски организации". Д. Казасов, ВП, 169. Сам Добри преди малко бе усетил, че ще заплаче: светът възмездяваше страдалеца, справедливостта се разплащаше със Софрония. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 506. — Готов съм, като се излюпя инженер, да възмездя изцяло разходите и загубите на потърпевшата! Др. Асенов, И, 40. — Все ми се струва, че с нищо не мога да възмездя сълзите на децата по техните бащи, ако съдя по скръбта, която изпитвам по собственото си дете. Кр. Кръстев, К, 264. Графът желаеше да възмезди Йакова за верните му услуги, като го нареди на някое добро място. Х. Пашов и др., ЦП, 2.

2. Остар. Награждавам, възнаграждавам. "И като бях ги [парите] вече забравил, вчера гледам да иде человекът при меня и със сълзи признателности ми връща заема.." "Е добре, приемам ги и Бог да тя възмез‑

ди." Х. Пашов и др., ЦП, 42. И за доброто [Бог] възмездява, а за злото наказва. Х. Данов, ППК (превод), 6. възмездявам се, възмездя се страд. Но мъките на раздвоението се възмездяваха трикратно от насладата да разгърне, когато си поиска книгата и да се захласне над ревящия лъв... Ем. Манов, ДСР, 179.

— Друга (остар.) форма: възмъздя̀вам.