ВЪЗМЕЧТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗМЕЧТА̀ВАМ, -аш, несв.; възмечта̀я, -а̀еш, мин. св. възмечта̀х, св., прех. Остар. Книж. Силно замечтавам за нещо, силно пожелавам нещо; закопнявам. И възмечтах да видя освободена волята на тия, които са роби. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 314. В Белград Раковски не можеше естествено да не бъде увлечен от великите политически планове на Михаила Обренович, който бе възмечтал да издигне своята малка държавица до значението на балкански Пиемонт. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 343. Възмечтал веднъж отново за простор — нямах вече никакъв покой. Н. Хайтов, ПП, 66. Безумецът дали не възмечтава / да заглуши светът — и нов закон / да тури за хармонията той?! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 58. "О, нека разумеят горди Гали, / че туй, що те са възмечтали / ще се осъществи тогаз, / кога престана да живея аз!" Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 4, 257-259.