ВЪЗМОРАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗМО̀РАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до морав или в цвета на който има морава отсянка. Ицо Бабулев мина през Скопие, през Враня и Ниш и като влезе в Сърбия с възморавия си фес, започнаха там да му викат "турак". Д. Талев, ПК, 35. Пътникът беше нисък, тунтарест, над тридесетгодишен мъж, с алени, дори възморави бузи. Д. Талев, ГЧ, 165. — Боже мой, колко мъка по тая земя! — обажда се Цоню от вход "Б" и подсмърква с възморавия си, подпухнал от извънработни мероприятия нос. Г. Друмев, УКР, 6.