ВЪЗМУТИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗМУТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който предизвиква възмущение, който възмущава. Подчеркнатите думи .. са до такава степен възмутителни и тъй оскърбяват най-светите чувства на българския народ, щото могат да излязат само от перото на хора, нравствено окапали в сферата на лакейското раболепие. Ал. Константинов, Съч. I, 153. Не стигат турските правителствени обире и убийства,.., не стига тая грозна и възмутителна сиромашия .. — не! Хр. Ботев, Съч., 1929, 233. — Нямам нищо против това, приятелю; но и унижението на човешкото достойнство, каквото име и да му дадеш, се си е възмутително. Т. Влайков, БСК III, 274. Подир службата нарушителите на порядока отишли на мегданя, дето един млад човек произнесъл една реч с възмутително съдържание. НБ, 1876, бр. 55, 215.